8.07.2022 г., 10:52 ч.  

Упражнение в забрава 

  Поезия » Философска
491 7 10

УПРАЖНЕНИЕ В ЗАБРАВА

 

Аз нямам опит с дългото мълчане –

често ми припарва под сурдинка.

Контурите за вик са очертани

в крехките сълзи на детелината.

 

Ухае на сено и перуника,

на хвощ и на тамян, на прясно мляко.

И утро с неподправен щедър кикот

след миг ще се търкулне пред вратата.

 

Нощта – и дълга, вече си отиде.

Тя после ще се върне – кръговрат е.

Дреме маранята в керемидите –

ще изпълзи, преяла с хлад и вятър.

 

От сенки на кози и на пъдари

ще почернеят хлътналите пасища.

Денят е петък, попът разговаря,

пиян, с въображаемото паство.

 

Ръждив пирон, загнездил се в улука,

пристъргва до полуда тишината.

По сринатия гръб на комшулука

три псета от досада ли пролайват?

 

Тепърва да мълча ли се обричам?

Това за мене е товар огромен.

Дано за всичко, дето го обичам,

да дойде време да ви го припомня.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??