Вървял мъдрецът в планината,
нарамил раница от дни,
обрулен от житейски вятър
с нозе, издрани от скали...
Задъхан, Пътя негов следвал
един замислен пилигрим
и колкото денят напредвал,
изгубвал свежия си грим...
Учителю, прости, кажи ми -
защо по трудното вървим,
изнемощявам, нямам сили
и не говорим, а мълчим? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация