В колелото на живота уловена
страдах, радвах се, мечтах,
понякога до болка уморена
дилеми тежки разгадах.

Да обичаш е наистина прекрасно
душата е във шеметен екстаз,
но отдаваш ли се безрезервно е опасно,
залагаш сякаш себе си на бас.

И губиш баса безвъзвратно
излъган, изразходван до безкрай
едно терзание поел обратно
а мъката ти няма край.

Но днес нещата по-различно
стоят за моята душа,
научих се да бъда безразлична,
приемам своята съдба.

Посрещам всичко, нищо не очаквам
проблемите по-лесно разрешавам,
от трудности не се оплаквам
така по-лесно оцелявам.

Не се превързвам, за да не боли,
не давам, щом не получавам.
Не заслужава никой моите сълзи,
на заем обич никому не давам.