Как да го живея лесно
тоз живот във днешно време?
Умствено, че и телесно
гъна се под сложно стреме.
Пътят ми е все разкалян,
А краката са ми боси.
Вятърът – и той нахален,
във чувала си ме носи.
Както и да се преструвам,
Както и да го увъртам
нищо вече аз не струвам...
Дом в душата си не свъртам
Лъже – думи ме спохождат,
че доброто все ме чака.
Куп лъжци при мен дохождат
И на ъгъл, и на пряка.
Но усещам ОТДАЛЕЧЕ:
времето ще се обърне.
Тъй, че съм наясно вече –
хубавото ще се върне.
© Никола Апостолов Всички права запазени