Усещам те в уханието на дъжда,
спрял дъха на вятъра в прегръдка нежна.
Заливаш лицето ми с водопади емоции
и бавно проясняваш хоризонта.
Усещам те в кората твърда на дърво,
под клоните си някой странник подслонило.
Обгърнала с ръце вековния му ствол,
зареждаш ме със доброта, живот и сила.
Усещам те в шума на чистото море,
отразило звездни пожелания.
В жадувано спасение от себе си
вълните се разбиват в морска пяна.
Усещам те, дори когато теб те няма -
тогава пред затворените ми очи
неуловимата усмивка си представям
и в мен вместо думи, музика звучи...
© Елена Всички права запазени