Усещане за буря...
През облаците побеснели
проблясват слънчеви камѝ
и над вълните посивели
импулсна светлина ръмѝ...
Едно присъствие незримо
със интуиция едва
долавя се – необяснимо
за стреснатите сетива...
Над морската стихия легна
Предчувствие и затрептя,
вълна със Вятъра побегна
до хоризонта и замря...
След нея друга, втора, трета –
водата просто закипя,
а Вятърът закри небето
със облаци и притъмня...
До хоризонта и оттатък
морето като счупен глеч
се разпиля... Внезапно кратък
просветна, тресна гръм далеч...
... Тревожен гларус ниско слиза
и плисва го една вълна –
той помни: Бурята е близо,
а все далече е Брега...
Едно време в Океана
© Коста Качев Всички права запазени
Или, когато някой ги предаде толкова достоверно