Женственост, изящна, гола
в наметка нежна от дантела,
под звуците на пееща виола,
с грациозни стъпки на газела,
тя идваше, той тръпнеше пред нея
всяка вечер в здрачна светлина
очакваше я, свойта фея
божествена, със името жена.
Без свян, със трепет и полека
запретнала наметката небрежно,
открива бавно всяка прелест,
сътворение от красота и нежност.
Коси от черно кадифе, къдрици
прегърнали овални рамене
до блясък гладки, сякаш от матрица,
доизваяни със четка на Моне.
Гърди от скулптор сътворени,
сочни, като плод назрял,
девствени и разкрепостени,
достоен женски идеал.
Тънка талия, дръвче, бреза
с нежна от коприна кожа,
обхваща се със две ръце
и страст, когато ги положиш.
А гордо, стройните бедра
любов почувствали потръпват,
като фиданки в девствена гора,
когато някой там пристъпи.
В страстна приказка без край
духът в екстаз зашеметен,
достига до самия рай
на любовта отдаден, в плен.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
И в това е магията...