Все по-малко са часовете,
когато не заспиваме, мислейки кои сме
и не дълбаем за проблеми
с рамо до рамо, с мисъл за идентичност.
Все по-трудно си говорим
за тишината на всички езици
и ги усещаме с фибрите на сърцето,
когато излъчват екстаз
и защо ни се случват невероятни неща,
с чистотата на думите на поета...
© Мариола Томова Всички права запазени