670301 (Павлина Гатева)
1387 361
8.07.2016 г., 12:55 ч.

Условие за среща 

  Поезия » Любовна
319 0 2

Помогни ми да отклоня 
небесните водопади,

да ги пусна като завеси

през стотиците километри

които стоят помежду ни,

да ги завихря

от земетресения и цунами,

да ги укротя внезапно с помощта на думите,

на мястото на горите да се ширнат ливади,

по които да яхна субтропичните бури

и така вече няма да имаме оправдание

за това, че във двата края на вселената

с тебе 
сме се изгубили!

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми...
  • Едно изречение се е ширнало..., завихрило безкрайно...!!!
    Аааа..., сега - Вселената е безкрайна, разширява се безкрайно, непрекъснато и променливо..., не може да се говори за начало и край в пространствен смисъл..., още повече за два края..., но пък - ако беше безкрайна, щеше да е абсолютна и нямаше да се развива...!!!
Предложения
: ??:??