7.07.2024 г., 18:54 ч.

Усмихнах съдбата си 

  Поезия » Философска
255 0 1
Във ехото на грешните си избори,
аз чувах как проплакваше съдбата ми.
Не виждах хоризонт за ясни изгледи,
а камо ли - спокойствие в душата...
Размахваха ми пръсти назидателно,
родените под блясъка на злато.
Обсипваха ме с жлъчни прилагателни.
(Бездушните броя ги за сакати.)
Злопаметно присмиваше се времето
на моите отчаяни решения -
да давам със надеждата да взема,
но тъй не заживях в самовнушения... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??