Усмихвам се, защото обещах си
усмихната след теб да продължа,
загърбила суетности и страсти,
заключила в ковчеже гордостта.
Сълзите ги превърнах във утеха,
душата си обгърнах в светлина
и крача пак по общата пътека,
прескачайки през тръни и блата.
Тя, твоята звездичка, ще ме води,
да стигна, сине, теб, отвъд света,
обяздила любов със ветроходи,
усмихвам се... напук на горестта.
© Таня Мезева Всички права запазени