16.12.2015 г., 9:44 ч.
Усмихваш се...
От огъня на залеза ще се запаля,
ще пърха пламък по бледите ми устни,
усмихваш се, нарочно ли го правиш,
потъвам някъде в очите ти, загубвам се,
не съществувам, а ти ми позволяваш,
да се намеря отново, щом ме целунеш.
Усмихваш се и залезът за миг изчезва,
като светкавица разцепва здрача,
от очите ти струи любов и ме размеква,
изцежда соковете ми живот и чака,
да се стопя, като перце, да олекна
на ръцете ти в кожата им гладка. ...
ще пърха пламък по бледите ми устни,
усмихваш се, нарочно ли го правиш,
потъвам някъде в очите ти, загубвам се,
не съществувам, а ти ми позволяваш,
да се намеря отново, щом ме целунеш.
Усмихваш се и залезът за миг изчезва,
като светкавица разцепва здрача,
от очите ти струи любов и ме размеква,
изцежда соковете ми живот и чака,
да се стопя, като перце, да олекна
на ръцете ти в кожата им гладка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Миночка Митева Всички права запазени
Предложения
-
-
И понеже не зная дали съм оттук, още в тъмните вечери стихове пиша. Дъждовете прииждат студени от юг...
-
> Спокойно спете! Всичко е наред > сега, когато имате виновен... > > К. Кондова Порочна съм – зачева...
-
За твоето ухание мечтая - възвишен миг сред земната пустиня. Душата ми от самота те вае, затворница ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
