Благодаря на green_poison за изречението "Усмихваш се на бедствието отново сам" от рубриката "Продължи последното от мен", породило този стих.
Усмихваш се на бедствието,
пак си сам.
Погалваш го
и нежно го отпращаш.
Така е, често ти показва
този свят голям
да не тъжиш до болка,
да не се наказваш...
В бедите ние тайничко растем
и пием от винОто тежко.
Засяда някъде ...