Приятелка си имам аз една,
Сълза нахална,
досадница голяма!
Аз гоня я,
а тя,
все по-голяма
и голяма става.
Усмивката
и тя,
приятелка е моя!
Но рядко се явява.
Тя скромна е
и едва, едва
на устните изгрява
Не смее!
на Сълзата се подчинява!
Усмивчице добра,
ела!
Не ме оставяй пак сама
с господарката Сълза!
© Веселина Узунова Всички права запазени