8.04.2011 г., 11:50 ч.

Усмивки 

  Поезия » Друга
557 0 1

В полето съм сама, не се разхождам,
а скитам се сред избуелите жита,
усмивки минали ме топлят,
усмивки между радост и тъга.
Сълзи от моите очи се стичат,
сълзи, събрали спомени безброй,
а те безкрайно ми напомнят на пролетен порой.
Преди се чувствах като волна птица,
сега съм птица без криле,
завинаги обречена да скита сама из пустото поле.

© Стела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??