20.02.2011 г., 23:20 ч.

Успало се слънце 

  Поезия » Пейзажна
705 0 5

Разлива се като мастило вън тъмата

и пише приказки съновни и вълшебни.

Унесени, дълбоко вече спят цветята

в постелите на хоризонти непрогледни.

 

Унесени са даже птици и морета,

вятърът затихна, сякаш скри се вдън земя,

звездите само кимат неми от небето

в тази необятна съвършена тишина.

 

Петли не кукуригат в гъстата дъбрава.

Няма я зората във уречния час

и странно е, че никога не закъснява,

а време е да се събуди този свят.

 

Успало се е слънцето от кратка дрямка,

облаци тревожни път му правят да изгрее,

дори скалите не оставят хладна сянка,

лъчите му да могат всеки кът да сгреят.

 

 

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??