Устрем
Когато си на двадесет и осем,
животът е пред теб,
мечтите ти са тъй прекрасни
и ти мечтаеш, искаш още
света да покориш.
Прелиташ ти морета, океани,
и търсиш обетована земя,
където да откриеш твоето щастие,
като мехлем за твоята душа.
Но плащаш ти високата цена,
на вечно другия, на чуждия,
оставил дом и бащино огнище
и скъсал свойта пъпна връв
с своя род ,и своята родина.
Но идва утро, идва слънчев лъч,
и ти се чувстваш окрилена и огряна,
с нови пориви и с безкраен устрем
да стигнеш своите мечти.
Разбираш ти, че тоз живот прекрасен
е низ от слънчев лъч и тъмна нощ,
и само твоят устрем, твоят порив,
ще те спасят от вечната борба
да търсиш свойто щастие по света.
Но знай, човече, запомни,
след буря, или след пороен дъжд,
изгрява утро по-чисто и по-кристално,
като капка утринна роса.
Затуй, живей си ти живота тъй прекрасен,
и не преставай, а гони мечтите твои,
и вярвай, че ще дойде тоз очакван ден,
в който - Ти ще ги догониш!
17.08.2005 година
© ЙОРДАНКА ГЯУРОВА Всички права запазени