От себе си се уча да живея,
перото как да не пресъхва,
да трепва от житейска одисея,
въздух живителен да вдъхвам.
Аз себе си измамих да живея,
воювам без да съм сломена
и пиша своя епопея -
нали съм българка родена.
На себе си докрай приличам,
победно дръпнала юздите,
пришпорила съм кон различен
и с устрем - пошлост да раздирам.
© Мариола Томова Всички права запазени