тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
20.02.2014 г., 22:10 ч.

Устрем 

  Поезия » Философска
770 0 4

От себе си се уча да живея,

перото как да не пресъхва,

да трепва от житейска одисея,

въздух живителен да вдъхвам.

Аз себе си измамих да живея,

воювам без да съм сломена

и пиша своя епопея -

нали съм българка родена.

На себе си докрай приличам,

победно дръпнала юздите,

пришпорила съм кон различен

и с устрем - пошлост да раздирам.

 

 

 

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • О, благодаря ви много приятели!
  • Яка българска пръчка си, Мариола! Господ да те поживи!
  • пошлото само с устем се раздира, Мариола...
    поздравления!
  • "пришпорила съм кон различен
    и с устрем - пошлост да раздирам."

    На бял кон, във галоп,чак до звездите...
    И вятърът в косите ти да свири.
    Говорят колкото големи са мечтите ти,
    то толкова по-трудното избираш.
    То толкова по-трудното обичаш...
    (Животът е обичане през болка)
    Във ежедневна битка с прозаичното
    се раждат поетичните прозорчета...

    Успех в ездаческата епопея, Мариола!
Предложения
: ??:??