niko_niko (Нико Ников)
198 331
17.05.2008 г., 12:31 ч.

Устремът на поета (IV) 

  Поезия » Философска
532 0 5

.....


Оттам поетът влезе в сянка

и дълго се боричка с нея -

на мрака мъртвата стопанка,

везната на Уран и Гея.


Във тази битка пламнал люто,

той проси обич и печал,

простенва тихо, недочуто,

от свойта сянка възроптал.


Не пита накъде е пътят

към щастието дивно, леко -

дерзае и се моли, рухнал,

да види светлата пътека.


Умирайки през тази рана,

той свива устните си тихо,

проклина демона през рамо

и тича към лазур усмихнат.

......


Във този устрем на поета

видях аз своето призвание -

да боря сянката проклета

и да изригвам в леко знание.

© Нико Ников Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??