Ще се стопят отново ледовете,
ще потекат пак буйните реки
и ще ни стопли слънцето сърцето,
ще ни припомни хубавите дни.
Как си мечтаехме там под звездите
и с щурчови песни на птичи криле
как пръсти заравяхме нежно в косите,
а утринта - да се смее, намига и зове.
Така ще узнаем за нашата награда,
за всичко преживяно - лошо и добро,
за спазени седем смъртни гряха,
за правия път - несторено зло.
© Мариола Томова Всички права запазени