31.08.2012 г., 12:17 ч.

Утеха след застой 

  Поезия » Друга
549 0 0

Зловещо е, когато си сам

Пътят е тъмен,

а светлината все бяга.

 

Страшно е, когато си там.

Човекът е тъжен,

а душата ти я няма.

 

Погледни нагоре към небето –

слънцето, луната и звездите.

Те са най-добрите приятели на детето,

дето ти живее в гърдите.

 

Болно е, когато си ням,

светът е огромен,

а поривът е без тяга.

 

Неудобно е, когато си прям,

той е безумен,

а съвестта му си ляга.

 

Погледни нагоре към небето –

слънцето, луната и звездите.

Те са най-добрите приятели на детето,

дето ти живее в гърдите.

 

Самотата отлита, когато душата пее.

Злобата стихва на слънчеви лъчи,

болката е минало след смях,

възкресението е в честните слова.

 

Погледни нагоре към небето –

слънцето, луната и звездите.

Те са най-добрите приятели на детето,

дето ти живее в гърдите.

© Габи Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??