diad011 (Васил Йотов)
232 280
6.04.2016 г., 20:47 ч.

Утихнал 

  Поезия » Друга
414 0 4

Утихнал смирено Аз търся покой,

в душата ми чисто, в сърцето любов.

Не искам живот в шумния зной,

хлябът е сладък дори и суров.

Утихнал, заслушан в природната песен,

дървета потрепват от нежен ветрец.

Дълбоко, дълбоко с душата отнесен,

сърцето ми сякаш е златен дворец.

Утихнал смирено крачка по крачка,

отивам нагоре към връх непознат.

Не да търся изгода и плячка,

не да бъда от някой признат.

                                           В.Й. 04.04.2016г.

© Васил Йотов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Скромност лъха тук!
  • Браво, Васко! Много ми хареса твоето утихнало смирение. Поздрави!
  • Хареса ми. Не знам защо се сетих за това:

    Я люблю тишину. Я во сне, но не сплю,
    Я двери закрыл - никого не пущу.
    Дайте минуту - больше не нужно!
    Оставьте в покое, вы мою душу!
  • Със скромност се стига по-далече, отколкото с тимпани!
Предложения
: ??:??