УТРИННА МОЛИТВА
Тъй както всичко съградено
започва своя тих разпад,
и времето лети – вретено! –
върти ни в Рай – и вихри в Ад,
тъй както кротко се измъква
за черква мама призори,
а няма нито Бог, ни църква! –
запалиш свещ, но не гори,
тъй както без адрес и логин,
клошар, развеял риж перчем,
пече ни слънцето на огън! –
на бавен огън се печем,
и трупаме – като апаши,
и харчим с щедрост на крадци,
и стават кътниците наши
по-зли от кучешки резци,
тъй както рейва се над бездна
синигерът – без капка страх,
така и аз ще си изчезна
без отговор – защо живях.
Нима и в Рая ще отидем,
нарамили торба с пари?
Аз ще се моля – в някой иден
живот да бъдем по-добри.
© Валери Станков Всички права запазени
и харчим с щедрост на крадци,
и стават кътниците наши
по-зли от кучешки резци,
Голи и боси сме дошли тук, Валюше, и така ще си отидем, ама цял живот пусто око човешко...