В утринната капчица роса
отразяват се безброй лица.
Да, тя е по-чиста от сълза,
да, тя е живата вода.
Често навестява ни сама
или се явява заедно с дъжда,
за да зарадва хора и цветя,
за да остави росна жадната трева.
Тя върши своите дела
и не пита баналните "Как?", "Къде?", "Кога?".
Тя просто знае дълбоко в своята душа,
че е утринната капчица роса.
© Костадин Пулев Всички права запазени