След тъмната нощ, погалва ме утро.
А слънцето - грош, усмихва се хитро.
Премята си крак през бяла постеля
и в цветен овраг земята простреля.
Лъчите си то в тревата забива.
В зелено листо целувка завива.
Небесна заря ми грабва окото.
То рози съзря зад облак, горкото.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Благодаря,Христина!
Радвам се, че харесвате написаното!Поздрави от мен и хубав ден!