Ранно утро, изгрев чуден.
Где е нощ с плаща черен, блуден?
Ти си светлината,
що изпълва небесата,
възкресяваш ти земята,
на душата ти си свободата!
Ти си вятър и спасение.
Вън си ти от всякакво ограничение.
Затуй в моя път, в земната ми роля,
аз те търся, чакам святата ти воля.
Всеки ден за теб копнея и се моля!
Да докоснеш мен с полъх нежен
и ме поведеш по път копнежен.
Въведи ме в храма си неръкотворен
и ме освети за съд избран, покорен !
Та да бъда разтопен в твойта светлина
и въртящ се и летящ безкрайно
във пространство чисто, свято и незнайно,
да позная твойта свобода!
Ранно утро, изгрев чуден
на възкръснали надежди!
© Милен Личков Всички права запазени