Утро мое,
албиносче червенооко,
разчупи покоя
на нощта жестока!
Тебеширено момиче,
по асфалта на тъгата
нарисувай птица
с цветовете на дъгата!
Утро мое,
стръкче некосено,
не полягай пред пороя
на река студена!
Светла самодиво,
нека да е лека,
нека е щастлива
всекидневната пътека!
Утро мое!
© Георги Динински Всички права запазени