20.05.2009 г., 6:43 ч.
Утро (на една лигла)
съмва се
в тунелите
на нишката
на някакво доверие
изстинало
в основата
на мрачната си същност
в отчаяните
нокти на бездарието
светът затихва
оцеляващ
с чужди патерици
с мисли
може би и с чувства
от тотална разпродажба
като няма свои
да запълни
болната си празнота
а нишката
била е зверски тънка
плува тежко
безсимптомно
по течението
на вените
където възлите
са стиснати
до болка
в шепите горещи
на вселената
© Геновева Христова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
в отчаяните
нокти на бездарието
светът затихва
оцеляващ
Нямаш си и представа как ме хвана на вълна с този стих. Поздравления, Герда! Ваше Благородие -
Дълбочина и сила!
Поздрави! -
"по течението
на вените
където възлите
са стиснати
до болка
в шепите горещи
на вселената"
каквото и да кажа ще е малко...
!!! -
С Elpida!
-
!!!
Много силно! -
Вярваш ли ми, че докато четях не дишах...?!
Момиче... силно пишеш, докосващо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав, Христова!