В синята си люлка е заспало

до хоризонта в утрото морето,

морно чело е допряло

в бледата зора и небето.

Тихо уморени вълните

от непрестанния, денонощен бяг,

след целувка бърза със скалите,

полягат на пясъчния бряг.

Като пеперуда криле в здрача

лодка развяла е платната,

устремена по вълните подскача,

в пяна чезне й следата.

Самотна чайка полетяла

стремглаво към нея полита,

за простора ли пак закопняла

бързо нагоре отлита.

Към луната спряла в небето,

бледнееща там във висините,

към лазурния воал, където

една по една заспиват звездите.

Проблясват първите лъчи,

слънцето сменя зората,

в гирлянди сребърни блести

брегът от капчиците на росата.