Утро в Южния пасифик
Нехаен бриз щом облаци подкара
отнякъде по нощното небе,
звездите плахи в луда надпревара
побягнаха... И утрото дойде...
Въздъхна в здрача сънен Океана
безкрайност по вълните разпиля...
Нощта назад във спомена остана –
небето постепенно избледня...
Развеяха се вихри поривисти
на утрото във девствения чар
и изгрева избухна във лъчисти
огньо́ве от космичният пожар...
Далече нейде мълния просветна
и дълго екна с тътенът бурлив...
Загадъчно – красив, като легенда,
денят роди се в изгревcj със взрив...
... Едва, едва люлее Океана
във утрото си радостни вълни –
те вдигат се, обръщат се и в пяна
разбиват се облени в светлини.
И с тези светлини трептят импулсно
до хоризонта и оттатък чак,
и никой вятър няма да ги пусне
преди да им намери: кей и бряг.
... А Океанът в сънено блаженство
се буди в тиха нега умилен –
с убийсвено-красиво съвършенство
от Утрото на идващият ден!...
Едно време в Южния пасифик;
16.05.2016.
© Коста Качев Всички права запазени