6.03.2011 г., 20:57 ч.

Утрото на умиращите птици 

  Поезия » Друга
517 0 1

Утрото на умиращите птици

(по Стар Ков)


Може би масаите са наричали
този изгрев "роден от лунни ресници"...
може би дори "величествен",
а за мен е "утрото на умиращите птици"...

Беше вечер. С вятър въздъхна морето.
Чайка удари в каменен бряг.
Тъжно проплака в мене детето.
Пяна в гърдите, в очите ми - бяг...

Червените чувства в мене нахлуха.
В червено се пръсна последната заран.
Червеното слънце поглеждаше глухо.
Скалата с червено запечатваше раната.

От моята риза се посипаха копчета.
Бялото умираше в очите на чайка.
Душата, свирепа, зад зъби изскочи.
Небе и Земя псувах на майка...

Беше красива, когато летеше...
Спомен закапа от мойте ресници...
Нещо отвътре жестоко дереше
в тъжното утро на умиращи птици...


© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Цветущите попържни малко развалят тъжността на утрото!
    Но иначе-хубав стих!
    Поздрав,Зем!
Предложения
: ??:??