Утрото притихна,
будна бе нощта,
пламъкът примигна
и скри се в пепелта.
Вятърът сънлив
от него се опари
скри се в пещерите скални
свирна тъжно за утеха
там мъглата го завари.
Морето, Слънцето подгони
стигна хоризонта
и подскочи
капчици вода
от миглите отрони
за утринна игра
вълните си нарочи.
Камен бряг! Скалите!
Морската омая!
Легендите събудени
със вълните шепнат
Странници щастливи
гледат към безкрая
утрото на Юли
като в храм посрещат.
Юли,2019г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени