Утъпкана пътека, а те са там -
напред, навъсени, проклети!
Ако нейде падне гръм,
дали поне един ще се усети?
Една неизживяна, неизплакана съдба,
за миг един я разруши, а те
повтарят с престорена тъга -
"Сбогом, молим те, прости!"
Вървя по утъпкана пътека,
но съм сама, съвсем сама...
А навсякъде се сипе
страшна и злокобна глухота! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация