Сега денят е мълчалив
и ходи със брада набола.
Откакто хапна кадаиф…
И легна под една топола.
Изглежда нещо му тежи,
но нищо с никой не споделя,
преди пеша да продължи
до следващата си неделя.
Преплита своите нозе…
И грохнал ходи без да вижда:
какво го чака за напред?
И кой случайно му завижда? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация