tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
29.06.2016 г., 12:04 ч.  

Увиснали слова 

  Поезия » Философска
535 3 8

Душата щом е празна,
сърцето щом кънти,
илюзиите прежни
превръщат се в сълзи.
Чувствата безсилни
са проснати в калта.
Словата пък увисват
нейде на телта
като излишни дрехи,
като ненужна вещ
и мятат се нелепо
от вятърът зловещ.
Изпрани са, но вехти.
Ветреят се сами.
Забравени навеки.
Изгубени в мечти.
Не молят те, а чакат
да дойде миг и пак
да бъдат в полет. Ято.
Дано да устоят
на бурята прокобна,
и после самота...
на болката съдбовна
изгаряща плътта.
Успеят ли, то значи,
че бели са слова

най-верните водачи
към истина една.

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Емоцията в стихът ти е изключително силна - "увисналите думи" и "чувствата в калта" излизат от сърце, изпълнено с болка! Прегръщам те!
  • Благодаря ви!
  • Хубави метафори, Таня.
  • Откровено, дълбоко, с много истина. Харесва ми!
  • Толкова вярно е всичко това. Поздрав Таня!
  • Душа, сърце, чувства, слова, излишни... всичко ме потапя в една тъмна бездна и разбирам колко е голяма мъката ти!
  • "Успеят ли, то значи,
    че бели са слова
    най-верните водачи
    към истина една."

    Хареса ми и е така.
Предложения
: ??:??