Увити в прегръдка
Разпука се грозде, узряха звездите в небето.
От сладост мискетът в ребрата на бъчва превря.
Усети го дядо, по стълба се спусна в мазето.
Наточи си вино, преглътна, а после запя.
Той пееше скръбно, с гласа си жарава разрови.
Огнището светна в очите му – с цвят на мискет.
А там отрази се и баба ми – плачеща сова.
На рамото кацнал е нейният тих силует.
Все тъжно си пееше дядо, да вържат асмите.
А в рожбата свидна да звънне родопско сърце.
Но всичките песни и руйното вино изпито,
не струваха нищо, без нежните женски ръце.
Не струваха думи – целувки откъснати с вопъл.
Не значеха нищо лозята му – твърда земя,
която под пръстите бабини дишаше топла,
а в нея въздигна се мъж и през сълзи се смя.
Лозите сега се преплитат на двора и стенат...
Увити в единство, прегръщат се – пласт, върху пласт.
Поглеждам нагоре и вярвам – не ви е студено,
в живота щом хлад не премина веднъж между вас.
© Силвия Илиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Бени, за мен е чест! ⚘🌈
-
Потръпнах докато четях, Силве!... Красива, стойностна творба!
-
Благодаря ти сърдечно, Гени!
-
Как съм изтървала тази красота! Уникално пресъздадени образи и картини и дълбае като длето в душата..
-
Благодаря за радостта от споделеното, Иржи и Мини!
-
"Ин вино веритас"- под въздействие на виното си връщаме спомените- и хубавите и лошите и в зависимост от тях сме или весели или тъжни....Аз, Силве, понеже четох стиха ти "насаме" и щях да пропусна коментара тук! Страхотно изпълнение, заслужаваш наградата!Ако не ти я дадат,кажи, и ще дойдем да им "отворим очите"!....
-
Съпреживях го истински! Прекрасно е!
-
Иване, благодаря ти за хубавия отзив, трогна ме!
Коце, честит и на теб! Благодаря ти! Ама той поетичният конкурс мина, сега има за най-добро вино. 😀 -
Силвия те другите са казали каквото има да се казва,така че честит празник който си избереш и наздраве.Поздрав и късмет на конкурса в Асеновград ти желая
. -
Невероятен стих! Чувствата са предадени картинно и запомнящо се. Когато две души са живели на Земята в пълна хармония, то и плодовете от техните ръце, оставят светли спомени в душите и сърцата на тези след тях! Благодаря за споделеното, Силвия! Имаш чувствителна и талантлива поетична душа! Поздравления!
-
Приятели, толкова топли думи сте ми поднесли, озарихте утрото ми. Много благодаря на всички поотделно за отделеното време и прочитите.
Мария, искрено се надявам да напиша и по-хубаво. Пратих го за конкурса в Асеновград, но понякога самото предизвикателство ни дава възможност да се огледаме и да се видим през други очи. А аз се чувствам щастлива, щом редовете ми намериха пристан при Вас. Думите ти са балсам, Мари. Благодаря!
Веси, Любо, Иви, Светле, Калине, Дени, Георги, Ники, Иринка и Мария, изненадахте ме приятно! Прегръдки! ♥️🍷 -
Това стихотворение е достойно да спечели конкурс!👏 Ако не е получило овациите на журито, то, сигурна съм, тук ще намери много почитатели, защото има всички качества да спечели сърцата на познавачите на стойностната Поезия! Адмирации към таланта ти, Силвичка!🤗💟😃
-
Тежко стихотворение, жално.
Дългите редове са точната доза. -
Прекрасна поезия!
Поздрави,Силве! -
Красиво! И лирично-реалистично-романтично...
Женска образност - увива се, оплита, усуква, вгражда... И властва. -
Прекрасно, трогателно стихотворение!
-
Тъжно, но много красиво! Поздравления, Силве!
-
Винаги съм се възхищавала на дългите редове в поезията...
Особено, поднесени от майстор, като теб, Силвенце... -
Отново прекрасна творба!
Много тъга има тук, Силве...
Поздравявам те. -
Красива поезия!
-
Прекрасно е!
-
Благодаря Ви, приятели♥️⚘⚘⚘! Хубав уикенд Ви желая!
-
!!!
-
"... с гласа си жарава разрови.
Огнището светна в очите му – с цвят на мискет.
А там отрази се и баба ми – плачеща сова.
На рамото кацнал е нейният тих силует." Протяжна песен, наситена с цвета на виното. -
"Във виното е истината",но истината понякога е тъжна...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
