В болката оставаш само ти
и другите са празни силуети
с погледи, незрящи от мечти
и мрачни неизпълнени обети.
Казват ти, че вечно ще са тук,
че никога не ще останеш сам,
но в трудностите няма никой друг
освен човек в житейския си храм.
Не чакай ти, не чакай да се върнат.
Пътища понякога се сливат,
но в онзи миг преди да се прегърнат,
хората с усмивка си отиват.
Не искай ти, не искай да останат,
когато нямат сили да обичат.
Сърцата им притиснати в капана
пред култа на живота коленичат.
Не тръгвай ти , не тръгвай все към тях,
защото няма смисъл да си там
и да прошепнеш - Вече се прибрах,
ти никога не ще останеш сам.
Не можеш ти, не можеш да ги спреш
разделите, сломили бреговете
и се завръщаш в тъжния копнеж,
и им прошепваш - Късно е. Простете...
© Даниела Борисова Всички права запазени