Миг преди да си описал

своите мисли върху листа,

те изчезват във тревога,

вън от твоя ум потиснат.

Миг преди да си почувствал

красотата на живота,

той е вече скъсан, смачкан,

овехтял като банкнота.

Вкарваш щастието в материя,

търсиш материално щастие

и от рано крачиш празен

към последното причастие.

Коминочистачът, инак весел,

за комините не хае.

А с посърнала походка

бос из преките блуждае.

Но кога ли ще се сетиш

да помислиш за душата

и да не добавяш злато,

а любов върху везната?