В бурята...

Вятърът опънал черни струни

във зловещото безлуние

виеше като вдовица

върху пресен гроб...

Гърчещата се вода на Океана

и тя от умопомрачението обладана

кораба огъваше жестоко

в садистичен бяс...

Сляпо и безпомощно небето

с мълния дори над нас не светваше...

Път тогава, кой да ти покаже

в ужасът на този ад!...

... И няма пред кого да лицемериш,

и проумяваш ти, защо са суеверни

моряците... И сам разбираш

какво е да те хване страх,

и ти остават само сили

да прокълнеш и майка си,

че те е родила,

да свиеш за молитва пръсти

и да напсуваш Господа-

преди да се прекръстиш!...

                                Коста Качев,

                               някога в Океана