В бурята...
Вятърът опънал черни струни
във зловещото безлуние,
виеше по тях като вдовица
върху пресен гроб...
Гърчещата се вода на Океана
и тя от умопомрачението обладана,
корабът огъваше жестоко
в садистичен бяс...
Сляпо и безпомощно Небето,
с мълния дори над нас не светваше...
... Път тогава кой да ни покаже ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация