Бяхме в чистилище.
Двамата.
В едно прокълнато място,
дето цветята все умираха
и хляб все не се раждаше...
Мащеха шеташе тихомълком...
Неуморно... ден и нощ... със косата...
А ние бяхме прокажените.
Около нас - дива злоба и страх.
Защото душите ни не се сбираха
в ограничените им представи...
Защото не просехме и не коленичехме, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация