В бялото
забиват острите си върхове
в плътта на облаците-скитници
копнежите на поднебесните ни светове
прелитат я кръжащи птици
изсипва се от раните вода
изчезва в гънките на кръговрата
а ние с теб споделяме един акорд
откакто побеля от паузи земята
там някъде в душата на града
смъртта се влюбва във живота
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени