В чужбина №2
Въртя се вече цяла вечер.
До мен го няма и съня!
Луната ли за туй ми пречи,
или теглото от деня?!
А може би, че съм самотен,
че сам в леглото си лежа,
а и от задуха съм потен
и за Родината тъжа.
И чуждото тук ме притиска,
с неволите съм под ръка
и малко обич ми се иска
и съм претрупан от дела.
От близките си съм далече,
от доста време тук стоя,
носталгия ме мъчи вече,
не знам как ще и устоя?!
Не искам туй не мое лято,
като натрапник да е в мен
и с тия хора непознати,
от моя свят да съм лишен!
10.01.2018г. София
© Христо Славов Всички права запазени