13.01.2018 г., 11:27 ч.

В чужбина №2 

  Поезия » Философска
281 0 3

В чужбина №2

 

Въртя се вече цяла вечер.

До мен го няма и съня!

Луната ли за туй ми пречи,

или теглото от деня?!

 

А може би, че съм самотен,

че сам в леглото си лежа,

а и от задуха съм потен

и за Родината тъжа.

 

И чуждото тук ме притиска,

с неволите съм под ръка

и малко обич ми се иска

и съм претрупан от дела.

 

От близките си съм далече,

от доста време тук стоя,

носталгия ме мъчи вече,

не знам как ще  и устоя?!

 

Не искам туй не мое лято,

като натрапник да е в мен

и с тия хора непознати,

от моя свят да съм лишен!

 

10.01.2018г. София

 

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Трогваща изповед, чудесно поднесена! Поздрав!
  • Здравей братко!така добре те разбирам.Сърбала съм я тая попара..Разплака ме твоята изповед,но защо не вяярваш повече на себе си.Повярвай и всичко ще се оправи.Защо се самонаказваш?Просто си ела и бъди щастрлив.Прегръдки-Загора
Предложения
: ??:??