rudin (Иван Христов)
858 1444
22.05.2013 г., 14:44 ч.  

В дебрите на Рила 

  Поезия » Пейзажна
570 0 9



I


Една внушителна преграда

от снежни Рилски върхове

пред погледа ми е награда

за нощ под звездното небе.

Тя в дебрите си ме привлича

с блестящия си девствен сняг,

с потоци бистри, дето тичат

надолу, в шеметния бяг;

с орлите, гнездещи в скалите,

стадата в тревната им площ

и гребенът им, запокитен

в небето с цялата си мощ!


II 

 

Неустоял на тази гледка,

със раницата на гърба,

със всеки свой неврон и клетка

към тях поемам, на ръба

на силите си, там, където

синеят седем езера

на дял, току под върховете

и облаците на пера.

Сърцето бие учестено,

а ние нямаме крила

да стигнем в слънцето огрени

поредицата от била.

 

III


Минавам Бъбрека. Окото

към космоса отваря мост

и пада от гърба ми злото,

и ставам лек, като след пост.

И ставам по-добър. Усмивки

под маската на съдник строг

огряват върхове скалисти 

предверия на Господ-Бог,

обргръщат ме и заприличвам

на част от тази синева...

Ако страната си обичам

дължа го и на ей това!

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??