15.12.2010 г., 22:57 ч.

В друго време 

  Поезия » Друга
808 0 10

Това ли е, любов, съдбата,

която плащаме до сетни дни?

Това ли е, любов, мечтата,

която в мене ти откри?

                          Н. Стойчев

 

Пред златния олтар поднесох ти сърцето.

Запалих свещ, превърнах те във храм.

И паднах на колене – да се моля – грешна.

Молитвено изричах твойто име – с плам.

И сила за любов от огъня вземах.

 

Тупти сърцето ти сега без жал.

Изгаряш по измислена любов, една...

И скрит зад този адски огън - параван,

забиваш ги кинжал подир кинжал,

забиваш ги със сила някъде по мене.

 

Сърцето ти не спира да тупти,

любов мечтало в друго време.

Огънят душата ми изпепели.

Сърцето си поднесох – вместо дар,

застанала пред този светъл храм...

 

Посветен!

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??