В ефира на памуковите облаци
В ефира на памуковите облаци
цветът е златно-розов, фин и млечен,
обаче под небето дишат бродници,
чиито глад пословично е вечен.
И нейде помежду им зрее въздух,
такъв че може с ножа да го режеш.
От болка, гняв и злоба - много гъст,
отровен, и без молекула нежност.
Но, колкото да плюете по фактите,
нахлузили си маски с лицемерие,
животът е самотната ви практика -
да сърбате, дробѝли безхаберие...
Препатилият слушайте добре!
Мен кучета ме яли. (Още глозгат.)
Душата ми е с кости на поет.
Фрактурите са в главния ми мозък.
Не се гневя на книжното мълчание,
макар че търсих своя ясен отговор.
Въпросът беше - колко обещания
ще чуя с най-усмихнатата подлост?
И колко ли лъжи ще правят сянка
над моята лъчиста будна съвест,
която бе удавената сламка,
на иначе пък ясното ми бъдеще...
По повод замечтаната поезия,
забулена в любовната си облачност,
ще кажа - моля, нямайте съмнения,
в утопиите няма нищо сложно!
Единствено сърби ме тази мисъл,
за вярата в обиденото его,
и Господ, че добри ни е замислил,
а грам не заприличахме на Него...
©тихопат.
Данаил Антонов
12.11.2023
© Данаил Антонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Разкош, Дани!
-
Благодаря за компетентните мнения, съдържащи забележки и хвалби. Да, за "памуковите облаци" се сетих от песента на Мастило, ала в съвсем друг смисъл е използвана метафората. Истината е, че се амбицирах и ще извадя едно има-няма 2000 такива от употреба поради туй, че са измислени и използвани от други автори 😁 Като махна премерения си сарказъм настрани ще кажа, че претенции за можене в поезията нямам. Още веднъж, благодаря за коментарите Ви. Здрави да сте! 🙂
-
"Фрактурите са в главния Ни мозък."
Всичко е такова, каквото съзнанието ни може да приеме за вярно. И в този смисъл няма никаква еднозначност. Реалностите са толкова, колкото и хората. Само истината е една...Страхотно написано, Дани! Хубаво е, че има пишещи като теб. -
Омар Хаям е писал стихове "само" преди почти хиляда години.
Затова избрах няколко негови реда за да питам за тези стотици години не са ли използвали думите му, или подобни на тях хиляди и хиляди знайни и незнайни...
"дори не знам защо съм се родил "
"безсмислени пророци"
"А ний сме пешки"
"хорът на глупаците "
"И нека сто години да горя след грях"
"за миналото не плачи, от бъдещето се не бой"
"бисерът на твойта мисъл"
"жени и вино, вино и жени"
---
Спорът е безсмислен!
И затова и се оттеглям, защото хабенето на енергия и мисъл в глупав спор, е пример за глупост.
С уважение към всички и извинение към автора, че пиша това. -
Рамки, калъпи, патенти... И поезия? Вятър и мъгла... Браво, Дани!
-
Метафорите в поезията са като папиларните линии по дланите и пръстите на всеки човек. Те са неповторими. В литературата тяхното "повторение" е нелогично.
-
Браво за качествения стих, а доколкото другото - без коментар, щото е смешно и...
Ще стана груб. Ще замълча.
Ако обаче трябва да пишем само метафори, които не са използвани от друг, първото условие е да изчетем на 101% фсичко написано, а второто, да го запомним, докато третото е, че това са глупости на тър-ка-ле-та!!!
Поздравявам те. -
"Памуковите облаци" е чужда метафора. Така не бива, Стихопате!
https://textove.com/mastilo-pamukovite-oblatsi-tekst
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Не съм компетентна как точно и дали трябва да се ползват познати изрази от известни песни или стихове , предполагам трябва да се включи редактор да разясни. Дали трябва да се цитира отдолу на стиха чия е метафората или да се сложи като мото на стиха. Естествено веднага ти изниква асоциация с онази песен на Мастило. Била съм от твоята страна на спора с една “буца в гърлото”, чиито авторски права не намерихме на кой са, но не били мои.
И след като ти надух главата… Лека нощ