Там някъде, в Небесните селения,
си имам ангел, само мой и щур,
той рок забива, вместо песнопения,
крилете си използва за паркур.
Поглежда го Отецът укорително,
заплашва го по бащински с потоп,
но той нехае – риза усмирителна,
е сгънал тайно в левия си джоб.
Знам всички имат ангели и дяволи,
във този свят, уж стриктно подреден.
В главата ли съм сбъркана, отляво ли?
Та ангел-демон ми е отреден....