В гората на моите чувства
тъгата и радостта
играят на жмичка, препускат...
Брои им една мечта.
Тъгата дълбоко се скрива
в шубраците на мисълта...
Без нея е тъжна и дива
и плаче без глас радостта.
И кой ли ще победи
се пита една съдба?
Радостта? Само тя да остане?
Но няма да има игра...
© Веселка Стойнева Всички права запазени