Пазя последното лято в очите,
като пролетна, цветна дъга.
Беше август. Двадесет и пети.
Пустинно се научих да мълча.
.............
Слънцето бе спряло синевата.
Облак покрай него опустял.
В дъното студена бе душата,
твойто име някой бе прибрал.
Там, в прибоя на морската пяна,
черни гларуси виха крила.
А в очите на бялата врана ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация