Живееш в градовете от хартия,
не бързаш да им даваш имена,
от бурите, от всяка зла стихия
ти пазиш всички живи семена,
защото вълчи зъби да посееш,
ще чакаш да пожънеш бесове
и ако искаш, искаш да запееш
по всички непознати градове,
не може в градовете от хартия
да драснеш клечката кибрит,
от бурите, от всяка зла стихия
опазил всеки неизучен мит,
а пътят продължава да се вие
и всеки спътник е добре дошъл,
от себе си не можеш да се криеш
и нито от врага си зъл,
но път ще трябва да намериш
без капка на съмнение, печал,
без празното у вечните химери
и с дрехи неопръскани от кал,
тогава градовете от хартия
ще имат други, свои имена,
в огньове не изгарят само тия,
опазили виденията от съня. .
© Димитър Станчев Всички права запазени